Даниел Смилов, DW: В политиката ни има една разделителна линия, това е разломът между ”хитреци” и ”наивници”
Това написа политологът Даниел Смилов. Вижте и цялата обява:
" В българската политика има една съществена разграничителна линия, която се постанова през последното десетилетие. Това е разломът сред " хитреци " и " наивници " в изчерпателен и систематичен политически смисъл. " Наивниците " са тези, които дефинират задачите си намерено и ги следват, доколкото могат. " Хитреците " дефинират обществено едни цели, само че в действителност преследват други. Съотношението сред " хитреци " и " наивници " измежду парламентарно показаните партии все още е нещо като 2:1. Това придава доста хитроват привкус на българската политика: наподобява, че хитреците преобладават.
" Хитрец " и " добряк " тук не се използват във всекидневното им пейоративно значение. Като механически термини тези понятия отразяват отношението на политическите представители (най-вече на партиите, само че и на президента) към главните цели на обществото. България има два водещи целта през последните десетилетия: първо, изравняване на страната с останалите европейски нации, което като цяло минава през по-задълбочена интеграция в Европейски Съюз и други наднационални структури; второ, елиминиране или най-малко ограничение на корупцията по високите етажи на властта. И зад двата целта стоят солидни болшинства от гласоподаватели, които на моменти доближават две трети и повече. Войната в Украйна и позицията на президента Радев ерозира част от поддръжката за " европейския вектор ", само че по този начин или другояче към 70 % от хората не биха сложили участието на страната в Европейски Съюз под въпрос.
Видове " наивници " и типове " хитреци "
По отношение на двата вектора на публичните настройки политическите играчи се разделят по този начин:
" Наивници ”: Политическа партия и Демократична България, които ясно и намерено се декларират в поддръжка на двете съществени цели.
" Геополитически хитреци ”: В тази група са президентът Радев, Българска социалистическа партия и " Възраждане ". Номинално и в друга степен те сякаш поддържат проевропейската ориентация на страната, само че по множеството въпроси и изключително във връзка с енергийната политика и войната в Украйна те де факто заемат проруски позиции. Така в действителност работят срещу по-задълбочената интеграция на България в евроатлантическите структури и подкрепят имперските упоритости на Русия за лична зона на въздействие и влизането на България в нея.
Тук не е значимо с каква мотивация геополитическите хитреци водят тази политика: някои от тях най-малко може и да са уверени, че тя дава отговор на българските ползи. От позиция на анализа важното е, че при тях има същностно разминаване сред декларирани и действителни цели, което е конститутивно за позициите им. " Възраждане " са най-близо до открита формулировка на своите същински геополитически цели, само че даже те към момента не са развяли намерено путинисткото знаме, а го вършат посредством поддръжка за путинистки политики (например законодателството за " задграничните сътрудници " ). При президента Радев и Българска социалистическа партия хитроватото разминаване сред публични заявления и действителни дейности е доста по-значимо и в този смисъл те са централният проблем на " геополитическия шмекер ".
" Антикорупционните хитреци ”: Тук са ГЕРБ, Движение за права и свободи, Има Такъв Народ - партии, които официално декларират, че водят битка с корупцията по високите етажи, само че в действителност действителната им цел е по-скоро запазването на статуквото (което по всеобщо мнение е много корупционно). Най-одиозният образец е Има Такъв Народ, които " изчегъртваха " ГЕРБ и Движение за права и свободи в няколко Народното събрание, само че в действителност подкрепяха тези две партии в множеството им политики и основани схеми, като тази в строителството на пътищата например. Въпреки опциите за сформиране на държавно управление, Има Такъв Народ разтуриха два Народното събрание, с цел да не се състои ръководещо болшинство без ГЕРБ-ДПС. В третия парламент за малко участваха в такова болшинство (правителството " Петков " ), само че наподобява единствено с концепцията да го торпилират в комфортен за ГЕРБ миг.
Основните " антикорупционни хитреци " обаче са ГЕРБ и Движение за права и свободи. Тяхната антикорупционна активност дотук може да бъде сведена до максимата " по какъв начин да променим нещата коренно, с цел да си остане всичко същото ". Смяната на Иван Гешев с дясната му ръка Борислав Сарафов е една скорошна илюстрация на казуса. И не става дума единствено за персоналния избор на магистрати, а за това, че по политическа команда от ГЕРБ-ДПС Висш съдебен съвет мигновено извърши промени, които преди този момент за него бяха анатема. Това политическо въздействие в правосъдната система е еманация на " структурна корупция ".
На " хитреците " им е по-лесно
В междупартийната конкуренция " хитреците " са в изначално по-добра позиция по следната причина: те могат да се коалират с всекиго, до момента в който " наивниците " могат да се коалират единствено между тях, в случай че не желаят да платят висока цена. Това е по този начин, тъй като по формулировка " хитреците " имат скрити цели и за тях е присъщо да вършат съдържателни взаимни отстъпки. Те по същността си приказват едно, а имат поради друго; пазят една позиция, а целят противоположното на нея.
От тази позиция за гласоподавателите им не е изненада, когато цяла акция са говорили срещу дадена партия, а след изборите се коалират с нея, както направиха ГЕРБ с ПП-ДБ. Нещо повече, те даже когато са в коалиция с ПП-ДБ могат да се държат като опозиционери и критици на властта. За гласоподавателите на ГЕРБ това е върховен пилотаж, висша хитрост, посредством която запазваш властта и в същото време громиш " наивниците ".
" Наивниците " пък би трябвало да се изясняват непрестанно, в случай че създадат компромис и се коалират с някого от " хитреците " (поради липса на други възможности). Когато различен избор няма (българската ситуация), " наивниците " изглеждат обречени. Правителството " Петков " се обясняваше за коалирането с " геополитическия шмекер " БСП, а пък държавното управление " Денков " е под непрестанни атаки защо е позволило да се коалира с архи-хитреците от ГЕРБ и Движение за права и свободи. По перверзно неписано предписание сходни обединения се поясняват като успех на " хитреците " и проблем за " наивниците ".
Второто преимущество на хитреците в политическата конкуренция се състои в това, че те могат да мимикрират като " наивници " и да упрекват същинските наивници, че в действителност са " хитреци ". " Геополитическите хитреци " да вземем за пример в никакъв случай няма да признаят, че тласкат България в съветска орбита, а се показват като " същински европейци ", загрижени за " българския народен интерес ", с който стават и лягат. " Антикорупционните хитреци " пък няма да настояват, че не са корумпирани (на което малко на брой ще повярват), а че и другите са като тях.
Хитростта има място в политиката, само че носи огромни опасности
Международната политика също дава вдъхновяващи образци на родните " хитреци ". Когато тези образци идват от одобрени демокрации под формата на Доналд Тръмп или Борис Джонсън, родните " хитреци " реализират политически климакс. Джонсън във Англия поддържа Брекзит, тъй като се надяваше, че вотът няма да мине, а той ще употребява насъбрания капитал, с цел да стане водач на консерваторите. След като референдумът за Брекзит мина, Джонсън по нужда стана негов най-твърд бранител и съумя в последна сметка да се добере до премиерския пост. Но в действителност неговото достижение беше засенчено от Доналд Тръмп в Съединени американски щати, който и до ден-днешен не е ясно дали и до каква степен поддържа демократичната народна власт, както и стратегическите задължения на Съединени американски щати по света (включително Украйна и НАТО). Като цяло, Тръмп е политик, който умишлено печели от това, че хитрува с разминаването сред декларираните му цели и съответните му дейности. Разминаването сред цели и дейности му дава стратегическа независимост за маневри и му отваря порти към гласоподаватели, които харесват или задачите, или дейностите му.
Възходът на " хитреците " в интернационалната политика и превъзходството им в българската е проблем за стандатния модел за народна власт, в който партиите рационализират политическия развой, като показват явен и необорим избор на гласоподавателите. " Хитреците " не вършат нито едно от двете - нито дават явен избор, нито причините им са достоверни. Но те разчитат на вградената във фолклора благосклонност към Иванушка Глупака, Хитър Петър и Настрадин Ходжа, които с простовати, само че ефектни хитрини съумяват да надлъжат съперниците си.
Фолклорната обживяност на " хитреците " се опълчва на нереалната извисеност на идеалите на " наивниците " за рационализирана, делиберативна народна власт, в която откритостта и по-добрият мотив би трябвало да завоюват.
В последна сметка, хитростта има своето място в политиката. Фолклорът стъпва на многовековен опит и би трябвало да бъде почитан. Проблемът на България не е в това, че в политиката има " хитреци ", а че те се оказват болшинството. Дори във фолклора ролята на хитреца е просто коригираща - когато има някаква властова несправедливост, той се измъква от нея с повратливостта на мозъка си и неналичието на предвидимо държание. Държавата обаче не може да се ръководи с уйдурми и самостоятелни измъквания от закона, а превъзходството на " хитреците " в българската политика основава огромни управнически опасности тъкмо в тази посока. "
Автор: Даниел Смилов, Дойче веле
" В българската политика има една съществена разграничителна линия, която се постанова през последното десетилетие. Това е разломът сред " хитреци " и " наивници " в изчерпателен и систематичен политически смисъл. " Наивниците " са тези, които дефинират задачите си намерено и ги следват, доколкото могат. " Хитреците " дефинират обществено едни цели, само че в действителност преследват други. Съотношението сред " хитреци " и " наивници " измежду парламентарно показаните партии все още е нещо като 2:1. Това придава доста хитроват привкус на българската политика: наподобява, че хитреците преобладават.
" Хитрец " и " добряк " тук не се използват във всекидневното им пейоративно значение. Като механически термини тези понятия отразяват отношението на политическите представители (най-вече на партиите, само че и на президента) към главните цели на обществото. България има два водещи целта през последните десетилетия: първо, изравняване на страната с останалите европейски нации, което като цяло минава през по-задълбочена интеграция в Европейски Съюз и други наднационални структури; второ, елиминиране или най-малко ограничение на корупцията по високите етажи на властта. И зад двата целта стоят солидни болшинства от гласоподаватели, които на моменти доближават две трети и повече. Войната в Украйна и позицията на президента Радев ерозира част от поддръжката за " европейския вектор ", само че по този начин или другояче към 70 % от хората не биха сложили участието на страната в Европейски Съюз под въпрос.
Видове " наивници " и типове " хитреци "
По отношение на двата вектора на публичните настройки политическите играчи се разделят по този начин:
" Наивници ”: Политическа партия и Демократична България, които ясно и намерено се декларират в поддръжка на двете съществени цели.
" Геополитически хитреци ”: В тази група са президентът Радев, Българска социалистическа партия и " Възраждане ". Номинално и в друга степен те сякаш поддържат проевропейската ориентация на страната, само че по множеството въпроси и изключително във връзка с енергийната политика и войната в Украйна те де факто заемат проруски позиции. Така в действителност работят срещу по-задълбочената интеграция на България в евроатлантическите структури и подкрепят имперските упоритости на Русия за лична зона на въздействие и влизането на България в нея.
Тук не е значимо с каква мотивация геополитическите хитреци водят тази политика: някои от тях най-малко може и да са уверени, че тя дава отговор на българските ползи. От позиция на анализа важното е, че при тях има същностно разминаване сред декларирани и действителни цели, което е конститутивно за позициите им. " Възраждане " са най-близо до открита формулировка на своите същински геополитически цели, само че даже те към момента не са развяли намерено путинисткото знаме, а го вършат посредством поддръжка за путинистки политики (например законодателството за " задграничните сътрудници " ). При президента Радев и Българска социалистическа партия хитроватото разминаване сред публични заявления и действителни дейности е доста по-значимо и в този смисъл те са централният проблем на " геополитическия шмекер ".
" Антикорупционните хитреци ”: Тук са ГЕРБ, Движение за права и свободи, Има Такъв Народ - партии, които официално декларират, че водят битка с корупцията по високите етажи, само че в действителност действителната им цел е по-скоро запазването на статуквото (което по всеобщо мнение е много корупционно). Най-одиозният образец е Има Такъв Народ, които " изчегъртваха " ГЕРБ и Движение за права и свободи в няколко Народното събрание, само че в действителност подкрепяха тези две партии в множеството им политики и основани схеми, като тази в строителството на пътищата например. Въпреки опциите за сформиране на държавно управление, Има Такъв Народ разтуриха два Народното събрание, с цел да не се състои ръководещо болшинство без ГЕРБ-ДПС. В третия парламент за малко участваха в такова болшинство (правителството " Петков " ), само че наподобява единствено с концепцията да го торпилират в комфортен за ГЕРБ миг.
Основните " антикорупционни хитреци " обаче са ГЕРБ и Движение за права и свободи. Тяхната антикорупционна активност дотук може да бъде сведена до максимата " по какъв начин да променим нещата коренно, с цел да си остане всичко същото ". Смяната на Иван Гешев с дясната му ръка Борислав Сарафов е една скорошна илюстрация на казуса. И не става дума единствено за персоналния избор на магистрати, а за това, че по политическа команда от ГЕРБ-ДПС Висш съдебен съвет мигновено извърши промени, които преди този момент за него бяха анатема. Това политическо въздействие в правосъдната система е еманация на " структурна корупция ".
На " хитреците " им е по-лесно
В междупартийната конкуренция " хитреците " са в изначално по-добра позиция по следната причина: те могат да се коалират с всекиго, до момента в който " наивниците " могат да се коалират единствено между тях, в случай че не желаят да платят висока цена. Това е по този начин, тъй като по формулировка " хитреците " имат скрити цели и за тях е присъщо да вършат съдържателни взаимни отстъпки. Те по същността си приказват едно, а имат поради друго; пазят една позиция, а целят противоположното на нея.
От тази позиция за гласоподавателите им не е изненада, когато цяла акция са говорили срещу дадена партия, а след изборите се коалират с нея, както направиха ГЕРБ с ПП-ДБ. Нещо повече, те даже когато са в коалиция с ПП-ДБ могат да се държат като опозиционери и критици на властта. За гласоподавателите на ГЕРБ това е върховен пилотаж, висша хитрост, посредством която запазваш властта и в същото време громиш " наивниците ".
" Наивниците " пък би трябвало да се изясняват непрестанно, в случай че създадат компромис и се коалират с някого от " хитреците " (поради липса на други възможности). Когато различен избор няма (българската ситуация), " наивниците " изглеждат обречени. Правителството " Петков " се обясняваше за коалирането с " геополитическия шмекер " БСП, а пък държавното управление " Денков " е под непрестанни атаки защо е позволило да се коалира с архи-хитреците от ГЕРБ и Движение за права и свободи. По перверзно неписано предписание сходни обединения се поясняват като успех на " хитреците " и проблем за " наивниците ".
Второто преимущество на хитреците в политическата конкуренция се състои в това, че те могат да мимикрират като " наивници " и да упрекват същинските наивници, че в действителност са " хитреци ". " Геополитическите хитреци " да вземем за пример в никакъв случай няма да признаят, че тласкат България в съветска орбита, а се показват като " същински европейци ", загрижени за " българския народен интерес ", с който стават и лягат. " Антикорупционните хитреци " пък няма да настояват, че не са корумпирани (на което малко на брой ще повярват), а че и другите са като тях.
Хитростта има място в политиката, само че носи огромни опасности
Международната политика също дава вдъхновяващи образци на родните " хитреци ". Когато тези образци идват от одобрени демокрации под формата на Доналд Тръмп или Борис Джонсън, родните " хитреци " реализират политически климакс. Джонсън във Англия поддържа Брекзит, тъй като се надяваше, че вотът няма да мине, а той ще употребява насъбрания капитал, с цел да стане водач на консерваторите. След като референдумът за Брекзит мина, Джонсън по нужда стана негов най-твърд бранител и съумя в последна сметка да се добере до премиерския пост. Но в действителност неговото достижение беше засенчено от Доналд Тръмп в Съединени американски щати, който и до ден-днешен не е ясно дали и до каква степен поддържа демократичната народна власт, както и стратегическите задължения на Съединени американски щати по света (включително Украйна и НАТО). Като цяло, Тръмп е политик, който умишлено печели от това, че хитрува с разминаването сред декларираните му цели и съответните му дейности. Разминаването сред цели и дейности му дава стратегическа независимост за маневри и му отваря порти към гласоподаватели, които харесват или задачите, или дейностите му.
Възходът на " хитреците " в интернационалната политика и превъзходството им в българската е проблем за стандатния модел за народна власт, в който партиите рационализират политическия развой, като показват явен и необорим избор на гласоподавателите. " Хитреците " не вършат нито едно от двете - нито дават явен избор, нито причините им са достоверни. Но те разчитат на вградената във фолклора благосклонност към Иванушка Глупака, Хитър Петър и Настрадин Ходжа, които с простовати, само че ефектни хитрини съумяват да надлъжат съперниците си.
Фолклорната обживяност на " хитреците " се опълчва на нереалната извисеност на идеалите на " наивниците " за рационализирана, делиберативна народна власт, в която откритостта и по-добрият мотив би трябвало да завоюват.
В последна сметка, хитростта има своето място в политиката. Фолклорът стъпва на многовековен опит и би трябвало да бъде почитан. Проблемът на България не е в това, че в политиката има " хитреци ", а че те се оказват болшинството. Дори във фолклора ролята на хитреца е просто коригираща - когато има някаква властова несправедливост, той се измъква от нея с повратливостта на мозъка си и неналичието на предвидимо държание. Държавата обаче не може да се ръководи с уйдурми и самостоятелни измъквания от закона, а превъзходството на " хитреците " в българската политика основава огромни управнически опасности тъкмо в тази посока. "
Автор: Даниел Смилов, Дойче веле
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ